Животът
е изречение – не се знае колко ще е дълго
и дали ще завърши с удивителна, с
въпросителна, с точка. Тази книга се
състои само от едно изречение, защото
тя описва един живот. Естер Тот живее в
село, в което историческите земетръси
са прекроявали съдбите на хората ту от
чехи, ту от свои – унгарци, ту от руснаци.
Естер е унгарка и не иска нищо по-различно
от всички момичета на нейната възраст
– да обича и да бъде обичана. Само че
живее във време и на място, където животът
е разцепен като от гръм: насилие срещу
достойнство, позор срещу невинност. Ще
успее ли Естер Тот да удържи, да съедини
двете половини на своя живот: опозореното
си тяло, в което са хвърлили семето си
омразните, и душата, населявана от
любимия? Границите, които преминават
през хората, по-лесни ли са за пресичане
от границите, които войните чертаят?
Може ли едно копеле на Сатаната да донесе
нещо друго освен срам и себеомраза?
Животът е изречение – понякога то
завършва с многоточие.
Начало