В третия сборник разкази от поредицата “Нечовешки истории” от Георги Георгиев историите са съвсем човешки, с по-малко фантастични моменти от предишните два и с много повече реалистични. Истории, които ни учат да живеем. Да обичаме. Да вярваме. Истории за човешката жестокост към животните и за уроците, на които ни учат те. За някои неща трябва да се досещаме сами, да включим въображението си, някъде трябва да четем между редовете. Това е паметта на сърцето, която сме длъжни да пазим. “За да виждаш, ти трябва нещо повече от очи!” – пише Георги.
Удивително красив, дълбок и емоционален цикъл разкази. За хора обикновени, несъвършени, колебливи, но все пак силни, които успяват да останат човеци, каквото и да става. Разказите са съдържателни, с много добре построен сюжет и богат език. Авторът прониква в душите на героите си и със замах на умел художник рисува картини реални, трагични, умилителни, цветни като самия живот.