На първи януари 2007 г. България реализира своя основен
външнополитически приоритет и се присъедини като пълноправен член към
Европейския съюз (ЕС). Членството в България в ЕС се приема като главното
средство за постигане на стратегическите цели пред нашата страна. Въпреки
съществения напредък при превръщането на съюза в една политическа общност, в
основата си той все още представлява преди всичко стопанско обединение. Ядрото
на това обединение е Вътрешният пазар (ВП), който де факто интегрира България и
останалите страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в ЕС още преди уреждането
на всички формалности на пълноправното членство. Събития и тенденции в
развитието на самия съюз, които вече пряко засягат и България, в последните
няколко години поставят въпроси, изискващи задълбочени отговори. Сред тези
събития и тенденции са:
¨
Принципните
разногласия относно бъдещето на общите политики;
¨
Отчетеният
неуспех при изпълнението на първото издание на Лисабонската програма;
¨
Кризата в
модела на “държавата на благоденствието” и на “мултикултурното общество” във
водещи западноевропейски страни-членки;
¨
Трудностите
при освобождаването на трудовия пазар и пазара на услуги в ЕС;
¨
Липсата на
стратегия относно натиска за либерализация на търговията със селскостопански стоки
и ценовата конкуренция от новите промишлени държави;
¨
Трудностите
около изграждането на Икономически и валутен съюз, на обща енергийна политика и
др.
Вътрешният пазар е главен източник на интеграционни
импулси в ЕС: той възпроизвежда главните системни противоречия в ЕС, отразява
модела на обществено развитие и определя действителните граници на ЕС в ширина
и дълбочина. Поради това задълбоченото изследване на особеностите и развитието му
може да даде преки или косвени отговори на част от тези въпроси.
Начало