„Изповедите на един буржоа“ е без съмнение най-добрата книга на Шандор Мараи, когото мнозина определят като най-значителния унгарски писател на ХХ век. Тази стилно романизирана автобиография, написана през 30-те, носталгично възкресява буржоазния дух на Европа, необратимо разпаднал се след изстрелите в Сараево през 1914. Не случайно с тях завършва и първият том на книгата.
Вторият вече сменя жанра. Започва емигрантският живот на един космополит: Германия, Париж, Флоренция, Лондон. (Този живот на космополит и изгнаник ще продължи до 1989, когато 89-годишният Мараи сам ще сложи край на живота си в Сан Диего, САЩ.) В герои на разказа постепенно се превръщат Цвайг, Унамуно, Томас Ман, Пикасо - личностите, които трябва да съхранят духа на европейската цивилизация, да се опълчат срещу набъбващия кафяв и червен тоталитаризъм. Така книгата на Мараи става свидетелство за последния блясък на една епоха, миг преди окончателния(?) залез.
Пламен Антов