Влезлият в сила през 2016 г. Закон за предучилищното и училищното
образование, както и съпътстващите го нормативни документи, изправят
образователните институции пред предизвикателството да търсят нови
подходи и да реализират алтернативни практики за повишаване качеството
на предлаганата образователна услуга. В контекста на нормативните
промени, качеството на образованието има два ключови аспекта –
синхронизиране с европейските образователни стандарти и изграждане на
механизми за действие в условията на реална конкуренция. Несъмнено и
безусловно, новите перспективи извеждат управлението на образованието
като приоритет на модернизиращото се образование. От неговото
компетентно реализиране зависи устойчивостта на образователната система и
нейното бъдеще.
Готови ли са образователните субекти да прилагат работещи
управленски стратегии? Кои са лидерите на модерното образование и какъв е
техният профил? Какви са перспективите пред променящата се култура на
образователната организацията? Представлява ли наставничеството реална
алтернатива за укрепване на учителската професия и стабилизиране на
образователната система? Какъв би могъл да е работещият модел на
наставничество в образователни институции?
Това са основните въпроси, на които в детайли се опитва да отговори
монографията „Лидерство, организационна култура и наставничество в
образователни институции“. Отговорът на описаните въпроси се търси в
контекста на сложната динамика на учителската професия, вариативните
условия на образователната среда и сложните връзки между образователните
институции. Доколкото отговорите са концентрирани в отговорността на
всички заинтересовани субекти, монографията дава много поводи за
размисъл, предлага неограничени възможности за собствени методически
решения – както на административно, така и на субектно ниво, и остава
отворена за критични бележки.