Национален регистър на издаваните книги в България

Доч вече не съществува. Изчезна с междучасията в които бяхме заедно.
... Писмата ти са отдавна изгорени – защото не ги заслужавах. Но стиховете ти запазих. Нима можех да унищожа една магия?

Всичко е истина, не е сън! Но сме постоянно отдалечени – в пространството. И идва съмнението: „Истински ли сме?“, а ако се срещнем отново?

Ти си съвършена. Но не ми вярваш... Сигурно не знаеш отговора на въпросите: „Защо искам да съм с теб?“ „Защо се спирах и говорихме...“ „Защо...“.
– Доч те обичаше, Ния! Истина е!