Европейският съюз
включва в себе си голямо и все по-трудно управляемо разнообразие от култури,
като някои от възникналите на съответната културна основа национални държави са
много ревниви към своя суверенитет. Поради това разнообразие успехът на
интеграцията е различен – той е най-голям в стопанската област в условията на
безусловната допреди няколко години вяра във върховенството на икономиката
спрямо политиката и най-малък в областта на външната политика и отбраната.
За по-лесно
разбиране на процесите, протичащи в Европейския съюз, е необходимо да се
познават националните интереси на водещите държави и да се разбере тяхната
мотивация при конкретните опити за задълбочаване на интеграцията. Тази монография има цел да изследва именно тези вътрешни интеграционни
импулси. Общият преглед тук дава
представа за голямото вътрешно разнообразие и трудността по съчетаването на
различните интереси. По-подробното разглеждане на ключовите за равновесието на
съюза държави дава възможност да бъдат разбрани както стратегическите им цели,
така и тактическите ходове, имащи съществени последици за хода на интеграцията.