Книгата се издава във връзка със 110-годишнината от Преображенското
въстание – 1903 г. с чувство за историчност и преклонение пред подвига
на четниците, войводите, смъртните дружини и цялото българско население
от Източна Тракия и Странджа планина.
Преображенци, които нямат аналог с братята си от другите български
въстания, да се осмелят да дигнат въстание под носа на султана, на една
крачка от столицата Цариград и да направят своя исторически конгрес в
местността Петрова нива – тогава в границите на империята. Неповторим
подвиг, за който нищо не е писано в учебниците по история и много малко
се знае за подвига и героизма, на тракийските българи и странджанци.
Авторът прави опит да изследва и предаде обобщено и обективно
написаното, през годините, от родолюбиви и с чувство за историчност
българи, като си позволява тук-там да дава лична информация, за
събитията и честванията от по-ново време.
В книгата подробно е засегнат погрома на българите в Източна Тракия и
Странджа планина. Изселническите вълни и зверствата над бягащите
българи, търсещи спасение зад границата в Бургас, Варна, Ямбол и
окръжните селища. Несгодите и премеждията, които преживяват изселниците,
голи и боси, без дрехи, без храна, без пари, докато намерят покрив над
главите си.