Поезията на
Екатерина Григорова не предлага лесни
и еднозначни послания, тя разчита на
интелигентни и ерудирани читатели,
чието въображение може да се ориентира
в сложно кълбо от културни асоциации и
внушения. Стихотворенията са по-скоро
нетипични за българската лирическа
традиция, в която преобладават интимните
преживявания и личната изповед. Те
впечатляват със своето тематично
разнообразие, с богатството от
парадоксални, понякога дори абсурдни
образи, напомнящи за поетиката на
сюрреализма и в същото време подплатени
с мисловната задълбоченост и структурните
особености на англоезичната лирика.
Книга, която се съпротивлява на всичко
безцветно и равно в нашето ежедневие.
Милена Кирова
Екатерина
Григорова умее да пътува като автор
както в световното пространство, така
и в най-новата българска лирика. Още
първата ѝ книга „Фарадеев
кафез“ съобщи, че имаме пред себе си
поет с висока способност за надмогване
на шока от препусналото битие. В новия
си сборник тя е последователно
проницателна, ненатрапчиво парадоксална,
находчиво помирителна. Ако искате да
усетите аромата на понятия като
„трендафил“, „марципан“,
„стадо пуйки“ в контекста на съвременния
технологичен, социален и морален въртоп,
това е четивото.
Бойко Ламбовски
Начало