В многовековното си развитие човечеството кодира чрез опита си изявите и промените си във времето. Днес, във време на мултикултурност, чрез проучване на опита и културния спомен за него ние търсим нови полета на ценностна идентификация и взаимодействие. Съществени в този процес днес за нас са както проучванията на различните култури и възможността за позитивно взаимодействие между тях, така и традициите на локалната общност, на семейството, на нацията, на институциите, на образователно-възпитателния процес в училище за формиране и развитие на личности с конкретни ценностни ориентири. Но в никакъв случай не означава стремеж към маргинализиране в границите на локалното. Според Валентина Златанова: хората
„…установяват икономически, социални, организационни, етнически, религиозни, политически и лични взаимоотношения, които надхвърлят географски, културни и политически граници. Тази ситуация позволява нови форми на културен и етнически транснационален опит.“[1] Това определя връзката между глокализацията, мултикултурността и културната памет, етоса, локуса, религиозността на локалната общност, образователно-възпитателния процес в училище и в цялостния процес на личностно развитие. У нас от 10.04.2009 г. е в сила Закон за културното наследство , в който в чл. 2 (1) се казва, че „
Културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност“. А Рамковата конвенция на Съвета на Европа за значението на културното наследство за обществото, ратифицирана и приета на 27.10.2005 г., в чл. 2 и чл. 3 дава следното тълкувание за културно наследство: „
група от ресурси, наследени от миналото, които хората идентифицират, независимо от собствеността върху тях, като отражение или израз на техните постоянно развиващи се ценности, вярвания, знания и традиции“. Хората са ангажирани „
устойчиво да съхранят и да предадат на бъдещите поколения“ като „
споделен източник на памет“, включващ и „
идеалите, принципите и ценностите, възникнали от опита“.Нормативните документи узаконяват същността и значението на културната памет в нейната материална и нематериална изява. Като памет са утвърдени и ценностите, които са свързани с морала, с културата на обществото, с идентичността, с правата на човека и демократичните взаимоотношения. Ето защо културната памет и образованието са в пряка зависимост и от новите глобализационни процеси. Модернизиращият се сега курикулум по български език и литература отчита сериозни проблеми в образователно-възпитателния процес както в средното, така и във висшето образование. Той е заключен преобладаващо в рамките на стандартизираност, алгоритмизация и липса на междупредметни връзки и търси нови дидактически стратегии, адекватни за създаване на един по-стойностен хабитус на педагогическата дейност. Затова е много важно експериментите във връзка с обогатяването и модернизирането на този курикулум да са цялостни, обмислени, стойностно планирани във времето, т.е. стратегически осмислени, и да имат приносен характер. Да са нововъведения в национален мащаб. Постигането на резултати изисква системност и прилагане последователно на различни, предварително планирани дейности, на точно определена методология и методи на работа. Промените в съвременния социокултурен контекст изискват да се осмислят конкретно параметрите и на образователната култура по български език и литература като съвкупност от различни културни модели, битуващи заедно и изграждащи определен училищен или университетски хабитус, основан на съвместна работа, ценности, традиции, обичаи и ритуализация, училищни митове. Затова е важно направените изследвания и проведените експерименти да предлагат стойностни модели на работа. В случая предлагаме изведен динамичен модел на работа по български език и литература в различни мултикултурни среди – в малкото населено място (осмисляме ролята на религиозния синкретизъм като културна памет в извънкласните форми на работа по литература и допълваме изводите от експеримента чрез обобщения и изводи за цялостната ни работа по български език и литература), в големия град: в сферата на средното образование и в университетска среда (сред завършващи филолози от ПУ „Паисий Хилендарски“ и сред чуждестранни студенти от Медицински университет в гр. Пловдив).
Начало