В динамичния 21 век светът се променя по-бързо, отколкото можем да го възприемем и осмислим. Младото поколение няма проблема с адаптирането към промените, тъй като то расте и се развива с виртуалното пространство, в което общуването е индиректно и те прави част от света, но не и от обществото. Другата част от света, която е живяла със стационарните телефони, идеологическото противопоставяне и живото общуване, невинаги може да осъзнае колко сме далеч от това безвъзвратно отминало време.
В българското общество обаче има теми, които обединяват/разединяват хората, независимо от тяхната възраст и образование. Въпросът за отношенията България-Русия в миналото, настоящето и бъдещето е част от обществената полемика, политическото противопоставяне и войнствената риторика. След четвърт век преход се оказа, че ние, българите, отново сме част от процеси, където цензурата и нихилизмът отново формират обществения враг, които преди бяха Запада и САЩ, а сега е Русия. Натрапеният избор, както тогава, така и сега, ме мотивира да събера в този сборник една част от статиите, които съм публикувала през годините, свързани с българо-руските отношения в контекста на политиката и дипломацията след Освобождението на България от османска власт през 1878 г.
Предизвикателствата, които съпътстват и определят широкият спектър на българо-руските отношения в Третата българска държава, в която продължаваме да живеем и днес, очертават една пъстра картина на на двустранни взаимоотношения, в които емоционалната рефлексия е много силна. Извън обществата, живеещи от няколко века на територията на бившата Руска империя, българите са единствените, в диалога, с които рускатите дипломати и политици си разменят думи като „предателство”, „черна неблагодарност”, „отсъствие на подкрепа” и на „безрезервна братска помощ”.
Прагматизмът рядко е бил елемент от българската въшна политика и дейност. Резултатите от подобен подход могат да се видят в решаването на въпросите за обединението на Княжество България и Източна Румелия в през 1885-1886 г., независимостта на България през 1908 г. Те могат да се пржслидат в края на 70-те и през 80-те години на 20 век, когато българската държава с бързи темпове е развивала инструализацията, високите технологии и военна промишленост, което е доказан гарант за независимост.
През следващия четвърт век след края на Студената война България и държавите от бившия социалистически лагер, както и народите от бившия Съветски съюз, тръгнаха по пътя на демократичната промяна и пазарна икономика. В Руската федерация и страните от постсъветското пространство продължава процесът на промяната към устойчиво ситуиране в регионалното и глобалното пространство.
Политическият елит на България предсказуемо доказва своята вярност към евроатлантическите ценности, както в миналото - към комунистическите идеи. Съвременните проблеми на България, както и бъдещите, са подчинени на едно важно обстоятелство – отсъствие на политическа мобилност и безрезервна надежда на евроатлантическа помощ срещу безрезервната подкрепа на авантюристични, както и на корпоративни интереси, които са далеч от националните.
В историята на българо-руските отношения много по-често могат да се открият примери в защита на българския национален интерес от българските политици и дипломати, отколкото в съвременна България. Енергийният 21 век все повече размива, отколкото да откроява националната идентичност. Геоенергетиката филтрира и определя политическите параметри на корпоративните интереси, които не се съобразяват със социалните и икономическите потребности на обществата. Политиците и дипломатите в съвременния свят са доказана трансмисия на фрагментираността и засилената конюнктурност. Това особено ясно проличава в българо-руските отношения, където българската непредсказуемост и руската дистанцираност очертават политически пространства с интересни акценти и непредсказуеми процеси.
Светът се променя, но това не означава, че трябва да забравяме своята история. Включените в сборника статии са продукт на един продължителен период. Първата статия е публикувана през 1983 г., а последната през 2014 г. Принципът на структурирането е подчинен на проблемно-хронологичния подход, което дава възможност да се представят различни акценти от политико-дипломатическата история на българо-руските отношения. За всяка от статиите има информация къде и коя година е издадена. Това обяснява и защо в статиите, посветени на процеси от 21 век, има факти, които преценявани от сегашната 2014 г., имат своята ограниченост и незавършеност.
Начало