Във втория том на „Страниците“ са разгледани най-главните шахматни събития в страната и чужбина с участието на български шахматисти в периода 1982 – 2000 г.; т.е последните 20 години на ХХ век. Този период от своя страна се разделя на два етапа, които по своя характер са доста различни.
Първият етап е до 1990 г. – т.е. до началото на демократичните промени в страната. Той се характеризира с широката популярност на шахматната игра, с нейното масово практикуване и провеждането на стотици първенства в дружествата, градовете и селата, спартакиади и открити турнири. Те са една чудесна школа за повишаване майсторството на редовите шахматисти, за изостряне конкуренцията за националните отбори. Международните открити турнири в България през тези години са сред най-популярните в света. В тях участват десетки, дори стотици чуждестранни шахматисти. От Приморско (турнирите на Славия), Албена, Златни пясъци, Тетевен, Павликени, Дюните и Каваците, към шахматните върхове поемат много от младите днес гросмайстори от европейските страни. Най-ярките имена сред тях са сестрите Полгар от Унгария.
През тези години българският шахмат достига едни от най-високите върхове в своето развитие. Жалоните, които ги трасират са: 1983 г. – Кирил Георгиев става световен шампион за юноши до 20 г.; България е домакин на VIII Европейско отборно първенство за мъже; 1984 г. – Националният отбор (жени) е втори на Олимпиадата в Солун и печели сребърните медали; 1986 г. – Катрин Аладжова става световна шампионка за девойки до 16 г; 1989 г. – Четирима млади български шахматисти – Антоанета Стефанова, (до 10 г.), Веселин Топалов (до 14 г.), Катрин Аладжова (до 18 г.) и Васил Спасов (до 20 г.) стават световни шампиони! Постижения, за които и най-големите специалисти и любители на шахмата до преди няколко години дори и не можеха да мечтаят.
След 10 ноември 1989 г. в България се смени политическата система. В шахмата промените настъпват малко по-късно – в края на 1990 г. Те се изразяват в създаването на нов тип организация – Българската федерация по шахмат става самостоятелно юридическо лице със свой Устав и правилници за действие. На мястото на шахматните секции се създават шахматни клубове. Характерна черта на този втори етап от този период е рязкото намаляване на вътрешните състезания и международните открити турнири, в резултат на липса на средства за тяхното организиране. Физкултурните дружества са разтурени, държавата се оттегля от финансирането на шахмата. шахматисти и треньори попълват графата на безработните. Оцеляването на шахмата е оставено в ръцете на деятели и шахматисти. На много места те не се оказват в състояние да се справят с предизвикателствата на времето. Постепенно много от мощните до вчера шахматни отбори преустановяват своето съществуване. Това преди всичко важи за тези, които са били подкрепяни от държавните структури. На тяхно място възникват нови. Шахматът се развива там, където има предани местни дейци.
През тези години центърът на активния шахматен живот в международен план се изнася на запад. В организираните там състезания участват десетки български шахматисти. Именно в резултат на демократичните промени в страните от Източна Европа става възможно свободното пътуване от страна в страна и участието в различни шахматни състезания. В резултат на това настъпва качествен ръст в майсторството на българските шахматисти. Постепенно успехите от детско-юношеския шахмат се пренасят сред по-възрастните. През 1993 г. трима български гросмайстори – Кирил Георгиев, Веселин Топалов и Васил Спасов, са победители в зоналния турнир за световно първенство за мъже, а Маргарита Войска – в зоналния турнир за жени. През 1994 г. Силвия Алексиева, а през 1995 г. и Мария Велчева стават Европейски шампионки за девойки до 20 години. Веселин Топалов, Кирил Георгиев и Антоанета Стефанова се утвърждават сред най-силните в света и започват да играят решаваща роля в борбата за световната титла.
Много са шахматните състезания с участието на български шахматисти в чужбина. Проследяването на всички в един сборник е невъзможно. И не това беше моята цел. Тук са маркирани най-главните, които или са свързани с успехи на наши шахматисти, или са част от традиционните шахматни прояви – зонални и междузонални турнири за световно първенство; европейски и световни първенства за юноши и девойки в различните възрастови групи; Балканиади, Европейски първенства и Олимпиади; състезания на професионалната шахматна асоциация, други шахматни турнири. Друго е положението с шахматните състезания в страната. Тук съм се постарал да обхвана максимален брой от тях.
Основната цел на „Страниците“ е да бъдат маркирани основните репери в развитието на шахмата в България, около които утре да може да се осветли в детайли и напише шахматната ни история.
26 август 2007 г.
Нови Сад
От автора
Начало