Книгата интерпретира глобалната демократична промяна (на замяна на
тоталитарните режими в съвременния свят) и нейните специфични проекции
в Източна Европа. Централно място за анализа има тезата, че в
съвременните процеси на глобална промяна ролята на обществените елити и
лидерството не само нарастват, но и качествено се променят: те са
призвани не просто да осъществяват властта, но и да планират и
управляват системните трансформации. Авторът проблематизира различните
научни предпоставки на т.нар. транзитология като унифициращ обяснителен
подход към страни в преход от различен тип (от тоталитарни,
авторитарни, военни и др. режими към демокрация). Обсъждат се
различните теоретични направления , които разработват проблемите на
елитите в обществото. Изтъква се необходимостта от съществуването на
надеждни политически елити, способни да интегрират гражданските
интереси и да предлагат ефективни алтернативи на недемократичните
центрове на власт. Тези процеси сa разгледани като ключова предпоставка
за успешно завършване на процесите на демократизация в
посткомунистическите страни. Изследват се отношенията на елитите с
“наследството на миналото”, техните стратегии за реформи в
посткомунистическите страни, механизмите им за селекция на лидери.
Специално внимание се отделя на тезата за дефицит на автентични лидери
в посткомунистическото пространство, както и на необходимите за
наличието на ефективни, обединяващи лидери, качества. Вместо заключение
са предложени “няколко извода и коментара за българския преход” в
контекста на авторовите общотеоретични и методологически предпоставки.
Начало