В книгата (тя е роман от първо лице) се говори за Самотата.
Защото Самотата е състояние на ума, а не социално положение. В една и съща
ситуация сме свободни и самотни. А какви сме реално, решаваме сами… В
зависимост от това колко празни пространства имаме в себе си.
Книгата е написана в леко ироничен стил, но няма хепиенд. В
нея се говори за празните пространства в нас, за това как тъмната ни половина
постепенно надделява. И за това колко често разликата между служебното и социалното
положение е огромна.
Начало