Макар че няма как да съм сигурна в достигането до "оригиналите" на смислите в отделните "палимпсести", не мога да не споделя пристрастието си към начините, по които се провокира разчитането на посланията им през различните кодове, заложени в символиката на образите, културните асоциации, историческите аналогии, философските заигравания с научни и религиозни доктрини. Като се добави и специфичната метафорика на изказа, съзнавам, че цялостният облик на книгата я извежда малко встрани от поетическата сегашност, говореща на един по-достъпен, изчистен, често близък до прозаичната обичайност език. За себе си вече знам, че с естетическите и мисловните озадачения, които създава, "Палимпсест" на Ивайло Радев заявява едно оригинално поетично присъствие, очакващо срещанията си с любопитните и умеещи търсачи на истинските неща под привидността на думите.
Теменуга Маркова
Начало