В този 5-ти том от поредицата „Български шахматенъ архивъ” са събрани партиите играни в републиканските индивидуални първенства за мъже в периода 1967-1973 г. Това са годините, през които българският шахмат постига най-големите си успехи за миналия ХХ век:
– на най-големия турнир през втората половина на ХХ век в Москва през 1967 г., Милко Бобоцов разделя вто-рото място (2-ри по допълнителния показател) заедно с двама бивши световни шам-пиони, като изпреварва нас-тоящия световен шампион и редица многократни претен-денти за титлата;
– на шахматната олимпиада в Лугано (Швейцария), българският национален отбор заема 3-то място и печели бронзовите медали – връх недостигнат до сега в шахматната ни история;
– след серия от победи в международни турнири и добри изяви, Иван Радулов става гросмайстор, печели зоналния турнир за световно първенство в Хелзинки (Фин) и участва на междузоналния турнир в Ленинград.
Тези международни успехи са доказателство за порасналото майсторство на българските шахматисти, а предпоставка за това са оспорваните вътрешни първенства. В този том са включени партиите от 6 първенства (през 1968 г. първенство не се провежда, а през 1973 г. се провеждат 2, но в този том е включено само първото), като в 5 от тях играят по 20 шахматисти. Да се играе на финала е била мечтата на десетки български шахматисти. Но тя не се реализира лесно, затова за мнозина тя остава непостижима. До финала достигаха само тези, които успяваха да преминат успешно през гъстото сито на полуфиналите. През тези години българските шахматисти се научиха да се борят, да не се задоволяват с постигнатото, научиха се да работят самостоятелно, да анализират критично и задълбочено дебютните варианти. България имаше трима гросмайстори, имаше силни международни майстори, но никой, никога не е бил спокоен за мястото си в националния отбор. Голямата конкуренция роди онази плеяда български шахматисти, която утвърди и разшири авторитета на българския шахмат.
Безспорният герой в тези 6 първенства, публикувани в този том, е Иван Радулов. Това са едни от най-силните му години. Той играе в 4 пър-венства и печели 70% от въз-можните точки. От изигра-ните 76 партии, Радулов губи само 2! Характерна особеност на тези първенства е, че след 3 от тях се играят мачове – два пъти за определяне на шампиона и веднъж за определяне на медалистите, които получават правото да участват в зоналните турнири за световно първенство. И в 3-те мача играе Ив. Радулов. Първите два – през януари 1968 г. (за определяне на победителя през 1967 г.) той губи от П. Пеев с 3:2, а през 1969 г. губи втори мач за титлата – този път от Н. Спиридонов с 3:1. Тройният мач-турнир през 1972 г. с участието на М. Бобоцов, Ив. Радулов и Евг. Ерменков не излъчва победител. Тримата си разменят по една победа и по една партия завършва наравно. Така в сила остава подреждането от главния турнир. От този мач-турнир все още не са открити двете партии между М. Бобоцов и Ив. Радулов.
През тези години започва смяната на поколенията. 1972 г. е последното първенство на първия български гросмайстор Милко Бобоцов. Преустановява участията си на финалите и Николай Минев. Утвърждават се редица млади шахматисти, чиито най-ярки представители са Евг. Ерменков, П. Великов, П. Атанасов, К. Ангелов, А. Мердинян и др.
Отпечатването на настоящия том се забави с няколко месеца, поради огромното ни желание да издирим липсващите партии. Успяхме да открием някои, но все още има празнини. Използвам случая да благодаря на гросмайстор Евгени Ерменков и международния майстор Коста Ангелов, които се отзоваха на нашата молба и предоставиха свои липсващи партии.
Издаването на „Български шахматенъ архивъ” е предназначено за поколенията, това е нашата история. Той е ценно помагало за всеки, който желае да проследи развитието на шахмата в България и израстването на българските шахматисти. „Архивът” ще има още по-голяма стойност, ако е максимално пълен. Когато липсват партии, имаш усещането, че виждаш дърво с пречупени клони. Да ги няма партиите играни преди 60-70 години може да приемем за нормално, но да ги няма партиите, които са се играли вчера, това вече е трудно обяснимо. Независимо от трудностите, свързани с попълването на нашия архив, ние продължаваме напред.
Стефан Сергиев
София, 10 декември 2007 г.
Начало