Ако има нещо, което турският студент по политология Йомер е научил за
няколко месеца в Бостън, това е, че американците обожават да изговарят
имена. Имената за тях са мостове към замъците на човешкото съществуване и
най-вече чрез тях в него се промъкват както приятели, така и врагове.
Научаваш нечие име и имаш достъп до половината му съществуване.
Останалото са частички и подробности. А в Америка Йомер се превръща в
Омар, за да заживее с Абед и Пию и да се влюби лудо в Гейл.
Гейл
е привлекателна американка, която в действителност се казва Зарпандит,
чувства се като чужденка в собствената си страна и прикрива своята
несигурност и срамежливост зад необичайни мании.
Абед се стреми
към научна степен по биотехнологии и се тревожи за всичко – за Йомер, за
неочакваното посещение на майка си, за стереотипите за арабите в
Америка и за приятелката си, която е оставил в Мароко.
Пию е
испанец, който учи за зъболекар, въпреки страха си към остри предмети,
озадачен от многобройните роднини на мексиканската си приятелка Алгре и
донякъде от нея самата.
Страница след страница взаимоотношенията
между всички тях се развиват и променят, както и представите им един за
друг. В типичния си стил Шафак преплита остър хумор с проницателни
наблюдения, за да създаде пъстър водовъртеж от любов и приятелство,
изгнание и принадлежност, Изток и Запад, който се разгръща на фона на
съвременна Америка. Авторката описва нейното богатство и многообразие от
култури, без да премълчава за другата страна на медала – загубата на
собствената идентичност.