Животът е единственото, което истински ни принадлежи – от начало до край. Така както раждането и смъртта са наши. Не знам кой ни го дава – макар че за това има много теории. Kогато го получим, отговорността какво да правим с него, е изцяло наша. И привилегията да го имаме – също. За съжаление в един момент човек остава сам – заедно с живота си – независимо, че е заобиколен от хора. Нали и те са като него – без значение дали го осъзнават или не. Животът е най-важното, което имаме. Той ни се случва, независимо от това какво притежаваме и през какви събития преминаваме.
Всичко, което имаме, можем да зарежем, захвърлим или изоставим – близки, приятели, домове, предмети – някои зарязват дори децата си.
Но можем ли да направим същото с живота си?
Ако една дреха ни е отесняла или не ни харесва, просто я изхвърляме. Ако не ни харесва домът ни, можем да го изоставим, да го съборим и да купим или построим нов. Но ако животът ни отеснее и вече не ни харесва, можем ли да го изхвърлим? Можем ли да го съборим и изоставим?
Не можем. Ние го носим и той ни носи – от раждането до смъртта! Нашият живот – единственото, което ни принадлежи истински! От начало до край!
Начало