„Светият
демон” (2004 г.) е първата прозаична творба
на 26-годишния словашки поет Петер Били.
Въпреки това се издига до едно от
най-успешните заглавия в съвременната
словашка и европейска проза.
Основният
подход на повествованието е антиномията.
Текстът не е автобиографичен, но отразява
лични преживелици на автора – живота
му в италиански манастир, сватбата със
случайно срещнато в самолета испанско
момиче, еротичните му авантюри. Били
описва случилото се с умел психологизъм,
без да пести иронията, дори разочарованието
си от днешния свят. Младите послушници
в манастира живеят разгулен живот,
протагонистът на романа Педро е безволев
и слаб, единственото решение, което
взема сам, е постъпването му в манастир
– в разрез с житейските виждания на
родителите му, адепти на здравословното
хранене и американския снобизъм.
Важно място в
романа заема еротичното начало, без
излишно да се натрапва. Педро е пасивен,
играе ролята на девственик. Не търси
жени, те го намират. Не ги избира, бива
избиран от тях. Дири любовта, която сякаш
отсъства, заменена от сексуалното.
Наистина ли
Бог и любовта отсъстват от съвремието?
Нима романът на Били е просто невинна
историйка спрямо истинската реалност?
Димана Иванова
Начало