Анализът на текстовете, върху които фокусирахме
нашето внимание, позволява да направим извода, че при
обсъждането на основните проблеми на епохата на Но-
вото време, Гръко-римската античност присъства под
една или друга форма в произведенията на българските
книжовници от края на XVIII – първата половина на
XIX век. Елинската и Латинската античност функцио-
нират като елементи от голямото идейно движение на
Просвещението в Европа, което черпи образци от Ан-
тичността в своята пропаганда за цялостна промяна.
Те напълно естествено дават отражение и върху българ-
ския духовен живот през епохата, когато това движение
добива своите проявления и на българска почва. Поради
редица културно-исторически причини носителите на
просвещенските идеи в българското общество се форми-
рат в гръцките учебни заведения и чрез гръцката книжни-
на, вследствие на което Гръцкото просвещение изиграва
ролята на мост между Просветена Европа и българите.
Пак поради същите причини в българския духовен живот
гръцкият език и гръцките модели на привличане и използ-
ване на образците от Античността изиграват основна
роля.
Начало