Ако съществуваха слова, които да изразят неизказуемото, навярно бих ги търсила под безкрайните пластове на човешката извезана същност. Бих ги съзерцавала дълго, а после бих ги измълчала, за да преминат през мен и да се завърнат там, където наистина принадлежат – без дом, без наличност, в тишина. Неприкосновени и истински като вятърен полъх, като светлина в мрак.
Като Любов
Начало