За Маргарит Жеков
красотата е проблем, изпитание, повод
за преоткриване на собствената
душевност... Детската нежност и огорчението,
просветлената болка и смирението,
самоотричането и предаността към
духовното са отличителните черти на
неговия рано помъдрял лирически свят...
Отдавна в поезията ни, така наситена с
богоборчески жестове и волеви
самоизтъквания, не са звучали горестни
мисли за несъвършенството на човешката
природа, не се е усещало тъй „самоотвержено”
смирение пред чудото на красотата...
Ученик на красотата,
изповедният лирически „аз” в поезията
на Маргарит я „срича” всеки път със
свеж и обновен поглед.
...Но привлекателността
на тази поезия идва от това, че...
скептицизмът е и упование, трагизмът е
и надежда. Чувствителността на един
модерен Йов прави възможно тяхното
едновременно съществуване и въздействие.
Проф. д-р Галин ТИХАНОВ
Начало