Книгата е първото българско самостоятелно актуално изследване на международното частно деликтно право. В центъра на анализа е Регламент „Рим ІІ”, който след 11 януари 2009 г. се прилага пряко във всички държави - членки на Европейския съюз, включително и в Република България, при непозволено увреждане с международен елемент. Представена е и българската национална уредба, съдържаща се в глава ХІ на Кодекса на международното частно право и в други нормативни актове, приложими в ограничения брой хипотези, изключени от предметния обхват на регламента. Специално внимание е отделено на връзката и взаимодействието между Регламент „Рим ІІ” и Регламент „Рим І”, определящ приложимото право към договорни отношения с трансгранични рефлексии. Книгата предлага цялостна систематика на начина, по който българският съд следва да определя приложимото материално деликтно право. Направен е експертен коментар на обхвата, принципите и начина на прилагане на нормите на международното частно право относно непозволеното увреждане. Подробно изследвани са ключови решения на Съда на Европейския съюз, основополагащи догматични конструкции на българската и чуждестранната теория, както и сравнителноправни законодателни разрешения на повече от двадесет европейски държави. Подходът е прагматичен: всяка една норма е обсъдена с оглед нейните предпоставки и начина, по който трябва да се прилага на практика. За онагледяване са използвани множество реални примери. Книгата е предназначена за адвокати с международни клиенти, съдии, учени и студенти с интереси в областта на международното частно право.