…руско-украинската война, която донесе
на Украйна много печал, кардинално
промени всички украинци: всичко, с което
досега живеехме, всички наши някогашни
мечти и емоции станаха за нас маловажни,
несъществени, защото нашият народ е
принуден сега да отговори на екзистенциалния
въпрос: ще съществува ли Украйна, или
не, ще останем ли живи, защитавайки
независимостта си, или руснаците
физически ще унищожат всички нас, нашите
деца и внуци, ще унищожат нашата земя и
нашия свят, който обичаме; в простора
на любовта бе написана и моята книга
„За какво мисли човек“, която е приятелски
настроена към българския читател и в
която има трогателен разказ за обикновения
българин Стефан Кърнов от Поморие...
И всички
тези думи и образи, които събирах в
продължение на много години, изведнъж
нарушиха моето мълчание и думите се
нареждаха една до друга леко, сякаш не
аз (защото винаги пиша тежко), а висши
сили водеха ръката ми – те се смееха и
плачеха, миришеха на детството ми и
озвучаваха гласовете на близките ми
хора, започнаха да живеят самостоятелно.
Книгата
се роди буквално за няколко месеца и аз
реших нищо да не променям в нея и с леко
сърце да я предложа на своите търпеливи
приятели и благосклонни читатели.
Васил Габор
Начало