Поетът Здравко Кисьов е завидно осъществен, книгите му очертават истинско литературно дело. Беше търсач в поезията, много от находките му в нея днес биха предизвикали екстаз и суматоха. Куражът му да се отдръпне от разпространената стихотворна традиция потвърждава инстинкта му за движение. (…) Беше извън конюнктурата в България, но това не беше лош късмет, а избор. (…) Сега, когато повече от година го няма, зад писаното му слово чувам да звучи слабият му изразителен глас, който не позволява на стиха да се разпилее или да се вкамени.
Калин Донков (април 2016)
И днес от своето Отвъдно време поетът продължава да ни говори чрез Словото, съпротивлявайки се на забравата чрез думи, окрилени от Духа… И за да потвърди, че „Поезията не умира – тя само се ражда“…
Роман Кисьов (януари 2017)
Начало