Исидор Чагин,
главният герой на романа, може да запомни текст с всякаква сложност и да го
съхранява в паметта си завинаги. Феноменалните му способности се превръщат в
изпитание за героя, защото Чагин е лишен от простата човешка радост на
забравата. Всичко, до което се докосне, става буквално незабравимо за
него.Всеки подобен „дар“ е нарушение на хармонията. Паметта се нуждае от
забрава, думите – от тишина, а измислицата – от реалност. Своеобразна хармония
е и преплитането на трагичното и комичното в романите на Водолазкин. Израз на
това е и появата в Чагин(2022) на герои като
Хайнрих Шлиман и Даниел Дефо, тайни агенти, архивисти и артисти, представени ни
със специфичния авторов стил