Предговор
Двубоите между най-силните шахматисти в света винаги са били в центъра на вниманието на шахматната общественост. И това е нормално, тъй като те не само определят поредния носител на шахматната корона, но много често диктуват и шахматната мода. През годините сме били свидетели на вълнуващи двубои, върху които времето на забравата не може да сложи своя отпечатък. Като започнем от епичните битки между Вилхелм Щайниц и Михаил Чигорин в края на ХIХ век, минем през единоборството на гигантите Хосе Раул Капабланка и Александър Алехин в средата на ХХ век, руските гросмайстори Михаил Ботвиник и Василий Смислов, през 50-те години и достигнем до наше време, където „първенството” принадлежи на Гари Каспаров и Анатолий Карпов, наблюдаваме шахматно майсторство от най-високо качество. Двубоите между тези шахматисти не се ограничават само в мачовете им за световната титла. Всяка партия между тях, независимо на кой турнир или друго шахматно състезание се играе, е заредена с много динамика и напрежение.
През последните години шахматът много се промени. Бурното му развитие и навлизането на компютрите, доведоха до рязкото повишаване на шахматното майсторството на състезателите. С всяка измината година расте броя на гросмайсторите, на шахматистите с високи индивидуални коефициенти. Все повече стават организаторите на големи шахматни турнири. Те съвсем нормално, искат да привлекат в съставите им най-силните шахматисти. Това дава възможност много от тях да се срещат често, без двубоите им да имат пряко отношение към шахматната корона. Сред оформилите се интересни двубои от началото на ХХI век несъмнено централно място заемат тези с участието на българския гросмайстор Веселин Топалов. Това не е случайно. Веселин Топалов е интересен шахматист, който във всяка партия се стреми към борбата, към победата. Той е борец в истинския смисъл на думата. Късите безцветни „гросмайсторски” ремита отсъстват в неговата практика. Затова е любимец на публиката и желан от организаторите. Сред двубоите с негово участие на най-високо равнище, централно място заемат тези с Владимир Крамник (с когото игра и мач за световната титла в Елиста през 2006 г.), Василий Иванчук, Александър Широв, Вишванатан Ананд (с когото му предстои мач за титлата в София през 2010 г.) и др.
В настоящата книга са проследени в хронологичен ред двубоите на Веселин Топалов и световния шампион Вишванатан Ананд в периода 1993 – 2009 г., т.е. до началото на сблъсъка им за световната титла през април 2010 г. в София. За това време двамата са се срещали 87 пъти – на класическа контрола са играли 44 партии: равносметката е 11 победи за Топалов, 10 победи за Ананд и 23 партии са завършили наравно; на съкратена контрола (рапид) са играли 31 партии.
...
Освен чисто статистическите показатели, двубоите между Ананд и Топалов дават много богата информация и за това какви дебюти са разигравани, кой как е използвал белия цвят и др. Така например от 44-те партии играни на класическа контрола, в 21 В. Ананд е бил с белите фигури, а В. Топалов в 23. С белите фигури и двамата са постигнали по 7 победи. Предимството на Топалов идва от едната победа в повече, постигната с черните фигури. В тези партии играещият с белите фигури, с много малки изключения (само 7), е започвал играта с хода 1. е4. В 20 партии е разиграна Сицилианска защита, а в 10 – Испанска партия. И двамата шахматисти играят и двата дебюта и с двата цвята. Останалите дебюти срещали се в партиите им имат относително малък дял – Новоиндийска защита – 5 пъти; Руска партия – 3 пъти, Защита Каро Кан – 3 пъти и по веднъж – Френска защита, Приет дамски гамбит и Защита Нимцович.
Може смело да се каже, че срещите между В. Ананд и В. Топалов определят дебютната мода в много от вариантите, в които те са водила дебютната борба, защото в почти всяка партия има дебютни новинки и усиления на вече известни варианти, нова трактовка на известни позиции. Това ги прави ценно помагало не само за изучаващите дебютните тайните, но и за всички, които се стремят да усъвършенстват своето шахматно майсторство.
Поместени са и таблиците на турнирите, в които двамата са участвали заедно. Анализирайки ги, читателят може да си направи сам интересни изводи – за категорията на турнирите; за съперниците с които двамата са се срещали и кой срещу кого какви резултати е постигнал, кой пред кого се е класирал и как на това класиране са повлияли личните им резултати, и др.
В книгата е отделено място и на двубоите на В. Ананд с останалите български шахматисти в периода 1984 г. – 2006 г. През това време в различни състезания индийският гросмайстор се е срещал с 9 български шахматисти, срещу които е изиграл 15 партии. Най-често негов съперник е бил Кирил Георгиев. Четири от партиите са играни на световните първенства за младежи до 20 г, 2 на олимпиадите (Калвия 2004 г. и Торино 2006 г.) и една на междузоналния турнир в Манила (1990 г.). Останалите партии са играни в различни турнири.
През 2004 г. В. Ананд гостува за първи път в София. Посещението му се превърна в голям шахматен празник преминал под мотото „Голямата игра”. В рамките на него В. Ананд и В. Топалов играха две партии по ускорен шах при контрола от по 15 минути с добавка от по 10 секунди на ход. Двамата дадоха и сеанси на едновременна игра. В. Ананд игра срещу 20 юноши и девойки и постигна абсолютен резултат – 20:0. Най-сериозна съпротива (по неговите думи) са оказали Хр. Велчев и М. Владимирова. Тези две партии също са включени в тази книга.
Специално място е отделено на шахматните биографии на двамата шахматисти и на спортно-техническите им резултати. Двамата са представени и с по 60 комбинации.
В предговора не може да се направи анализ на цялото съдържание на книгата. Мисля, че това не е и необходимо. Затова се постарах да маркирам само някои основни моменти от богатото единоборство между В. Ананд и В. Топалов. Надявам се тя да бъде интересно четиво не само за техните поклонници, но и за всички любители на шахмата.
Искам специално да благодаря на мс Димитър Илиев, оказал ми голяма помощ при компютърния анализ на партиите и на госпожа Дарина Янева, която предостави своите картини на тема "Шахмат" за илюстроване на настоящата книга.
7 март 2010 г.
София
Авторът
Начало