Поезията на Екатерина Костова
отразява философските и житейските търсения на авторката за посоката, пътя,
пространствата и времето. Създаването на нов собствен свят, белязан от
светлината на дома и семейството е движещата сила. Тъгата е също част от нея.
Но това не е песимизъм. Котвите, корабите и морето са начин за завръщане на усмивките
по лицата на най-близките.
Стиховете са динамични,
търсещи, завладяващи света и същевременно женствени и топли.
Нели
Господинова, редактор
През
моята вселена
Вилнее вятърът, заключен зад прозореца –
обяздва вълчата луна на януари.
Дали ще се разпадне без посока
животът ни, през който крачим?
Нарамили годините на детството,
вървим през равнини, реки и хълмове –
Дали в историята ни ще има бедствия,
ще грее слънце или пък ще падат мълнии?
Там, дето сме родени – ще останем ли?
Или ще тръгнем без да се обръщаме?
И болките къде ще разтоварим?
Кога ще спрем преди да се завърнем
в дърветата, във птиците, в тревата,
във водопада, в камъчето и в морето?
Притихва вятърът в нозете на луната –
вълкът във мен сприятелява се с детето.
И с лекота следите от въпросите
изтрива утрото. До новата луна.
Вървя. Не спирам. Думите ме носят
през моята вселената –
посока,
път,
пространство,
светлина.
Информация за автора:
Екатерина
Костова
По образование e филолог, по
професия – журналист, автор на три прозаични и една поетична книги: „Платното
на Пенелопа“, издадена с конкурс на Националния център по книгоиздаване през
1994 година в Издателство „Хр. Г. Данов“; „Писма под възглавницата“ на ИК
„Хермес“ след спечелване на конкурс по Програмата на Община Пловдив за
финансиране книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания през 2014 г.;
„Свети Никола от Залива на подковата“, Издателство FastPrintBooks 2016 г.
Четвъртата й книга - „Думите ме носят“, Фондация „Буквите“ - е с поезия, след
спечелване на поетичния конкурс „По стъпките на лятото“ 2016
Начало