Емили прочете древноегипетските думи от позлатената страница и всички чудовища, които Сет бе освободил, станаха на прах, а самият Демон изрева яростно и се насочи право към Емили, която пък започна да върви назад, докато не се допря до стената от кости. Сет хвана Емили за врата и я повдигна във въздуха, а тя отчаяно се опитваше да се освободи от желязната хватка на Демона, но погледнеше ли го в червените очи, тя губеше силите си.
Тогава със сетни сили Емили погледна към Книгата на Мъртвите и прочете последните редове, които спасиха живота ѝ.
В средата на стаята се появи толкова ярка светлина, че накара Сет да пусне Емили на земята. От светлината се появи красив, висок мъж, носещ традиционната за Древния свят дълга туника, а на главата му имаше бяла корона, изразяваща величие и страхопочитание.
— Братко... – изсмя се гръмко Сет, след което се приближи към Озирис.
— Сет! Време е за разплата! – извика богът и изпрати към брат си огнено кълбо, което бе направил в ръцете си.
Начало