- Влюбен съм в теб –
изрече той тихо.
- Огъстъс.
- Вярно е – каза
той. Беше приковал поглед в мен и аз виждах бръчиците в ъгълчетата на очите му.
– Влюбен съм в теб и нямам навика да се лишавам от простото удовоствие да
говоря каквото мисля. Влюбен съм в теб и знам, че любовта е като вик сред
пустошта, че забравата тегне над всеки от нас, че всички сме обречени и един
ден трудът ни ще стане на прах, знам също, че слънцето ще погълне единствената
земя, която имаме, и знам, че съм влюбен в теб.
Когато
е само на 13 години, Хейзъл вече е приела съдбата си и знае, че не й остава
много време. Една година по-късно експериментално лекарство й подарява още
няколко години живот. На 16 тя вече гледа на себе си като на „професионално
боледуваща” и е преминала отвъд всичко – училището, приятелите, нормалността.
Докато един ден в групата за взаимопомощ, която посещава, не среща Огъстъс. Той
е интелигентен, привлекателен и забавен. Двамата обсъждат книги, слушат музика,
гледат филми и се влюбват. Да бъде с него, е едновременно неочакван подарък и
необходимо пътешествие за Хейзъл, подтикващо я да преразгледа как болестта и
здравето, живота и смъртта определят нея самата и следите, които всеки остава
след себе си... А те, както казва Гас, често се оказват белези.
Дързък,
проницателен и суров, „Вината в нашите звезди” е най-амбициозният и
сърцераздирателен проект на популярния американски писател до момента,
брилянтно изследващ смешното и трагичното в това да си влюбен и на крачка от
смъртта.
Начало