През 80-те Колин Таброн пише бестселър за пътуванията си из Съветския съюз. В края на 90те, след падането на комунизма той решава да посети Сибир – този път с камион, автобус и лодка. Резултатът от това пътуване е този чудесен емоционален разказ за един необикновен регион. Таброн пътешества из екзотични градчета и изоставени селца, среща се с носталгично настроени възрастни поддръжници на Сталин и агресивни защитници на православната църква и умело преплита в разказа си завладяващата история на Сибир, както и ярко описание на местността днес.
От началото на лятото до зимата Таброн пътува сам. В района на Северния полярен кръг, той се сблъсква със замръзнали аванпостове, едвам кретащи в забрава, пусти затворнически лагери, с градове, построени от казахи или от каторжници. С парен кораб плава на север по река Йенисей до арктичното селце Поталово, където остава откъснат от света в продължение на седмици. В Магадан – столицата на тъгата, той се вмъква под решетката на прозорец, за да разгледа бивш център за задържане на незаконно пребиваващите, където стените на неотопляваните за наказание клетки са покрити с дебел слой лед.
Границите на Сибир не са ясно очертани, но местността заема една дванадесета част от земната суша. Може би най-неприятната част от сушата. В продължение на години местността служи за затвор на Русия, тъй като непосилно огромните разстояния и вледеняващия студ не позволяват на заточените да избягат. Но Сибир предлага и безопасен подслон за много племена като казахите. Таброн се сблъсква със земи на естествена безмерна красота, богати на най-разнообрази природни ресурси, върху които тегне отпечатъкът на ескполатацията на Гулаг и Съветския съюз. Може би „сърцевината на Сибир“, която авторът търси е всъщност несломимото желание да повярваш, изконната за Русия надежда, родена от силата на вярата. Таброн я преследява от произведенията на Достоевски през руините на комунизма до днешни дни в Сибир, където тя приема нови имена.
Начало