Приказки, съновидения и фрагменти, дошли сякаш от онези архетипни глъбини, в които се раждат кълновете на истината и човечността, за да оформят светлия път на надеждата. Слово, като че ли откъртено от прастари надписи в храмовете на българската ни памет, с корени, губещи се във времената отпреди Атлантида. Доброта, толкова ценна и толкова на пръв поглед незначителна, като ябълкова семчица, която можем безгрижно да захвърлим, но от която може да израсте уханна ябълкова градина. Изправяне пред загадките от приказките на детството, които само този, който не е обременен от суета и себелюбие, може да разгадае. Кръговратът на времето и на духовните сезони, мъдростта на земните посоки, божествен и космически дъх, съзнанието на Новата епоха. И над всичко – сладостния аромат на милосърдието, разбиращата усмивка на мъдреца, дошъл да ни припомни единното някога Учение за пътя на Духа и да ни върне усета за полет.
Антоанета Николова
Начало