През
последните 4-5 години, международната рейтингова агенция Standard
& Poor’s публикува
различни изследвания, свързани с прозрачността на предоставяната информация от
големи компании като предприятия, развиващи дейност в областта на енергетиката,
търговските банки и др. В обхвата на изследването бяха включени дружества от
Русия и Украйна. Резултатите от
направените анализи се свеждат до:
Ø Нарастване на прозрачността, но
незначително (в сравнение с показателите от предходни години на същите
компании);
Ø Подобряване на разкриването на
информация за изплатените възнаграждения на членове на управителни съвети и
висш ръководен състав на предприятията;
Ø По-висока прозрачност на публичните
компании в сравнение с останалите, но предимството в тази аспект все още е незначително.
Интерес
би представлявало едно подобно изследване за българските публични дружества.
Такова обаче до настоящия момент от същата агенция не е извършено. В този
случай не може да се анализира къде се намираме ние и по-специално българските
предприятия.
В
настоящата монография авторът си поставя за цел да разгледа прозрачността на
годишните финансови отчети на публичните компании в теоретичен и
практико-приложен аспект. Ще бъдат представени лични виждания за това какво
представлява прозрачността и дали се третира по-различно прозрачността на
финансовата информация. Помощници при
анализа ще бъдат множество нормативни документи-закони, правилници,
стандарти и др. действащи в ЕС, в т.ч. на територията на страната.
Необходимостта
от едно такова изследване е безспорна. От правдива информация за дейността на
компанията и за рисковете пред които е изправена тя, имат нужда не само
собствениците и мениджърите, но и инвеститори, персонал, данъчни органи и
цялата общественост. В случаите, когато тези предприятия оперират с огромен
размер привлечен капитал (като търговските банки) или извършват рискови
инвестиции на борсата, би трябвало гласуваното доверие от обществото за тях да
бъде високо. А такова доверие се печели бавно и се губи за един миг. Крахът на
публични предприятия би засегнал множество интереси. Счетоводните отчети са
огледалото на бизнеса и не случайно техния формат, както и всички допълнителни
пояснения се следят стриктно. Още по-актуална е изследваната тематика в
настоящата монография поради факта, че крупна компания - Корпоративна търговска
банка, бе обявена в несъстоятелност само преди година. Тогава актуални въпроси,
които могат да бъдат поставени в настоящия момент са:
Ø Защитени ли са интересите на
инвеститорите?
Ø Изпълняват ли своите функции
надзорните органи в лицето на БНБ, Комисията за финансов надзор и др.
институции?
Ø По какви причини не са открити на
по-ранен етап злоупотребите в банката?
Ø По какви причини одиторът е заверил
годишните и междинните отчети, в случай, че нарушенията са били в обхват от
милиарди левове?
Ø Какво всъщност е „показвал“ отчетът
на банката? И дали в този случай би трябвало финансовия отчет директно да се
класифицира като напълно непрозрачен?
Авторът
на това изследване осъзнава, че едва ли има компания, която би желала да бъде
максимално прозрачна. Причината за това е, че високото качество на
информацията, детайлното разкриване на вътрешни
данни би било в полза на конкурентните фирми. В този случай би трябвало да се
спазва принципа за премереност. Да се оповестява такава по структура и
обем информация, която да предотврати
инвестирането в слаби пазарни играчи и губещи фирми, и да се насочи вниманието
на инвеститорите към стабилни корпорации.
За да се
изпълни целта на настоящата монография, авторът си поставя следните задачи:
Ø Разглеждане прозрачността през
призмата на нейната гносеологическата интерпретация;
Ø Определяне на прозрачността на
финансовите отчети и тълкуване на широко известните мнения в този аспект;
Ø Разискване по критериите, използвани
за анализиране на прозрачността от рейтинговата агенция Standard&
Poor’s;
Ø Представяне на показателите за
прозрачност използвани от: международната компания Bureau van Dijk,
агенцията „РИД – Эксперт РА, Института
по корпоративно право и управление в Русия, украинската агенция Credit rating,
като се посочат предимствата и недостатъците на тези показатели;
Ø Характеризиране дейността на компаниите и отраслите в които
развиват дейност, с цел разкриване на повече информация за извадката от
предприятия, чиито отчети ще бъдат изследвани;
Ø Емпирично тестване на прозрачността
на отчетите, базирайки се на критериите на компанията Standard&
Poor’s и авторови
предложения за допълнителни критерии;
Ø Оповестяване на скала, по която ще се
оценяват получените резултати.
Изследването се базира само на публично
достъпна информация оповестена на уеб-сайтовете на дружествата, на сайта на
Българска фондова борса и специализирания сайт за големите компании http://www.x3news.com.
Слез
изпълнение на задачите ще бъдат дадени отговори на следните въпроси:
Ø От кои сектори са компаниите
–първеници, с най-висок резултат по предложената скала;
Ø По кои критерии се оповестява
изчерпателна информация и за кои критерии компаниите се опитват да „заобиколят“
законовите изисквания, като разкриват неясна информация;
Ø По кои критерии изобщо не се
разкриват данни;
Ø Какъв е относителния дял на
компаниите, които вземат решение да сменят одитора, в следствие от това, че за
предходен отчетен период одиторският доклад е бил с модификации;
Ø Наблюдава ли се нарастване на
прозрачността на отчетите за последната изследвана година спрямо базовата 2010
г., т.е. как времевия период оказва своето въздействие.
Начало