|
Описание
|
В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества – децата ми. И роли – много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса – толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях – български селянки, Юджин О’Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно – българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата – съвсем..."Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта.
Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах обратно. Да избягам от мъката си. Не успях. Книгата "На изток от Иван", писана в "тежка чужбина", е поплак за Иван. Но е осветлен и осветен от най-хубавото, което можеше да ми се случи.
Белла Цонева-Динкова
|
Начало