|
Описание
|
ЗЕЛЕНИ ЛУНИ
Очите ти
правят компания
на Големия залез
КОМЮНИКЕ
а в тоя миг
поезията
ражда на света
тризнаци
смърт
и свобода
и мйчица
да ги оплаче
РОМАН
Един човек.
Имаше си и ключ.
Няма повече
за разказване.
***
И една буква
е обич,
но не мога
и с нея да задържа
онова,
което не е мое.
СТАРИЦИ
Доживяхме – свети –
за икони.
Много чудесии
сме изплели.
А висим – по пейки
и балкони –
като ангели
неотлетели
|
Начало