Пъстрилото от герои в тази книга на Динко Динков са до болка
реални хора, сред които авторът не само е живял. Той е успял да се вслуша в това,
което те му разказват и споделят, да ги разбере и да съпреживее техните малки радости
и немалки трагедии, предначертани от съдбовната им свързаност с морето. Морето –
нивата им, която ги храни, синята безбрежност, която ги примамва, непостоянният
му нрав, който ги предизвиква, безкрайната синева, която дава смисъл на живота им.
И непредвидимостта му, която взема жертви. И дързостта им, която често е близка
с жертвоприношение.
Авторът търси и открива философията на тези чисти и дръзки хора,
родени на сушата и с пъпна връв, хвърлена в морето. „Морето – Човек и Човекът –
Море“, както ще прочетем някъде.
Начало