Всъщност знаете ли как се обича? Като гръм, като буря...
като Яна. Да изплетеш от нишките на своята чувственост мъгла, в която нежността
е пелена от вълшебни думи, трябват чувствени пръсти и пеперудена душа, но и
онази непоколебима вяра, че вечността не се събира в един миг, а създава
вселени. Емоционалният порив осмисля и отъждествява авторката с високата
температура на метафоричния й език. Нейната жажда да вникне в смисъла на
истинските човешки стойностни отношения я прави понякога дръзка в съжденията и
предизвикателна. Понякога една носталгична нотка се прокрадва минорно, но миг
след това се изсипва водопад от жива вода. Водопад от надежда, от позитивизъм и
наметнала неизменната стара мантия на вълшебството любов, ни разкрива извора на
своята душевност. Извор, от който ви пожелавам да пиете жадно и с пълни шепи,
до насита. Да намерите себе си в поезията на Яна, да откриете онези думи, които
бихте искали да прошепнете на любимия човек. И да притворите очи, за да
помечтаете.
Начало