Поезията на Росен Кукушев живее на границата на много култури. Но тя не е просто интересно смешение на езици, нехаещ и разнопосочен Вавилон. В неговите стихове ще открием, че между традиционните и съвременните общества не съществува межда, че съвременното съзнание също има своята митологична страна. За наша радост поетичната семантика не обърква и не руши тези култури, а ги обединява в едно интелектуално богатство, заложено дълбоко в недрата на творбите му. В структурален аспект това е именно стилът на Росен Кукушев и този стил не може да се сбърка.
„пречиствам болното сърце като съсъд
в шамански ритуал от изтока
или в модерен сън на запада."
/Алхимия на пречистването/
Откровение
на един монах-къртица
ще трябва да дълбая
дълго,
продължително,
умишлено
и главно в себе си.
самотен и жесток
като къртица
във схоластични формули
по елипси непроходими
и в кръгове затворени
под гладката повърхност на
душата
(разяждащ и болезнен е за търсенето
всеки допир неочакван със
часа на светлината).
за да открия най-накрая
обелките на
жълъдите гнили
на живота -
животът, който не е сън,
а откровение
(Αποκάλυψις).
ще пиша стихове
ще самотея...
Начало