Времето минава, ежедневните грижи запълват битието на съвременния човек. Усетих, че миналото не само не се знае, но и някои съзнателно го загърбват, и то се изплъзва от вниманието на хората. „Още по-добре“ – може би ще възкликнете. Да, понякога и аз мисля така, но в един момент видях не дотам добри случки и събития в обществения и политически живот от миналото да се повтарят и сега. Надявам се, че знанието на историята ще помогне за по-правилното, по-демократично, по-радостно, по-достойно уреждане на настоящето и бъдещето на Родината ни.
Изказвам благодарност на Драга Рафаилова и Красимира Чолакова за оказаното съдействие при подготовката на книгата.
Начало