Йовица Ачин разширява
границите на европейските разказвачески
традиции, въвежда ни в теми, познати от
творчеството на Кафка, където гротеската
и абсурдът прикриват стъписването на
съвременния човек пред неизвестността
на смъртта, от която единствено спасение
е фантазията. Авторът настоява за ролята
на преписвач, копиращ петната, следите
от реалния живот, както и белезите по
тялото на самия творец, изложил се смело
на житейските предизвикателства и
поражения, но и на риска да остане
неразбран, осмян, обруган от читателя
- свидетел на неговите експерименти. В
тази смелост се крие прелестта и
прелъстителна сила на книгата, която
освен всичко друго е и игра на съблазняване,
в която писателят не се бои да заложи
себе си. Ачин е най-автентичният
мистификатор в съвременната сръбска
проза. В неговото постмодернистично
виждане автор и читател често си разменят
местата, за да споделят една действителност
на границата между живота и кошмара,
моделирана от религиозни, философски,
литературни и паралитературни проблеми.
Начало