Поезията на
Владислав Христов е лишена от шумове и
изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие.
Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост,
оставена да действа сама. На границата
между далечния Север и далечния Изток.
Наблюдението на света се осъществява
от двете страни на далекогледа. Така
нещата изглеждат еднакво малки и големи.
Такива, каквито са. Смислена книга.
Зарежда с тъга и ведрост.
Силвия Чолева
Разгънати хайку
или сгънати поеми – Владислав Христов
успешно отстоява в тази книга своята
категорично въздействаща текстова
формула с допълнителна острота, внезапност
на смисъла и дълбочина на парадокса.
Илко Димитров
Книгата
„енсо“
е като стара къща, колкото и да се опразва
и обезлюдява, в ъглите на стaите
и по пердетата са застинали спомени,
бравите на времето прещракват и се
отварят дрешниците на миналото. Но
всички подобни условности са само декор,
върху който са отпечатани капризите на
желанията и пробивите на удоволствията.
Камелия Спасова