Съдържа: Осмото чудо на света (с.
7–8); Печатни пространства и бели полета: Защо Паисий не е отпечатал «История
славянобългарска» И трябва ли пак да я преписваме?(с. 11–16); Книгата като
събитие. Първата антология на българската поезия (с. 17–28); Културна мисия и
рекламна стратегия. За един каталог на издателство «Хемус» (с. 29–39); Още нещо
за книгоиздателя Гео Милев (с. 40–50); Хиляда живота — една библиотека (с.
51–56); Цензурата —анатомия и начин на употреба (с. 57–67); За ползата и
вредата от издаването на нацистка литература (с. 68–76); Личната библиотека —
начин на живеене или доизживяване (с. 77–85); Книгоиздаване и четене по време
на преход: Встъпителен послеслов (с. 89–90); Смяна на модела или галоп през
«самиздат»-а (с. 91–95); «Самиздат» или «частиздат» — изберете сами (с.
96–100); Панаирът не е книжарница (с. 101–102); „Професия любов”, нещастни
читателю (с. 103–104); Моралът на една „порнография” (с. 105–107 ); Хайде да
направим издателство (с. 108–111); Посттоталитарна пошлотия (с. 112–115);
Вестник „Свободна книга” (с. 116–123); Критическа сергия (с. 124–162); „Нова
българска класика” (с. 163–166).
Начало