Национален регистър на издаваните книги в България

„Баща на мъртвите” е една от най-добрите белетристични творби на Балаж Дьоре. „Романът за бащата не е литературен вид, ала бащата, това е вид. В европейската култура бащата е основополагащ вид. ...това е една патерналистична култура...” – твърди литературният корифей Петер Естерхази. Текстът съхранява езиковия пуританизъм и микрореалистичната прецизност на епичната проза, същевременно на езиково равнище, въпреки консерватизма си, привнася обновителни елементи. Дните на траур и реминисценции принуждават наратора отново и отново да извиква в паметта си личността и житейската история на бащата, придавайки им ново тълкувание; да извърши преоценка на познанията и пластовете от спомени, които от синовна позиция му позволяват да надникне в миналото, и които в светлината на тайните дневници на бащата търпят значителна промяна. Книгата е история на това двойнствено разследване: вътрешните случвания в намерените пост мортем дневници драматично пренаписват спомените на наративния Аз. Интровертната фигура на бащата, противоречивата му личност са изобразени пластично под „острите прожектори на съчувствието” – давайки свидетелство за една епоха, за която и до днес не знаем достатъчно. Балаж Дьоре вае спомен за бащата с безмилостна прецизност и сдържана емоционалност, без да звучи дидактично или натрапчиво сантиментално. Умеят го само значимите писатели.