Никога не съм
водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще.
Ужасява ме всяка принуда, дори онази,
на която съм се подложил самоволно. И
все пак тази творба започнах като
своеобразна, предопределена за чекмеджето
изповед, дневник без увъртания. Едва
по-късно проумях каква е целта на това
необичайно, така да се каже, обскурно
занимание, какъв е неговият смисъл.
В крайна сметка
се осмелих да изпълзя от духовната си
черупка, където се бях скрил от самия
себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението
си, в картините на целия си дотогавашен
живот. В отминали връзки, любови, късания,
бракове, разочарования, надежди. И след
седмици и месеци на безпомощност и
скованост потеглих на душевни потери,
подложих на разпит миналото, потърсих
отговор на валидните защо и как на
настоящето. Защото проумях, че стоварилото
се на плещите ми, което би могло да се
стовари на плещите на всеки от нас, не
беше и никога не е случайно, някъде има
обяснение за него...
Имре Оравец
Начало