Обект
на изследване в тази книга са външните отношения при прякото доброволно
представителство. Ходът на изложението следва развитието на
представителните правоотношения във времето – като се започне от
възникването на представителната власт, продължи се с нейното
упражнение – било то нормално или в отклонение от очакваното, мине се
през действията без представителна власт и въпросите на ратификацията и
се свърши с прекратяването на представителството. В границите на
работата са включени въпросите на възникването на представителната
власт по волята на представлявания; пределите на представителната власт
при доброволното представителство; нормалното упражняване на
представителната власт и последиците от него; отклоненията от
нормалното упражнение на представителната власт, различните им проявни
форми и последиците на всяка една от тях; действията, извършени без
представителна власт или при превишаването й; ратификацията на
действията на мнимия представител; прекратяването на представителната
власт.
Още в началото на книгата са направени задължителните за такъв тип
изследване класификации на представителството съобразно различни
критерии. Дължимото е отдадено и на сравненията на представителството с
други сходни нему правни фигури. Анализирани са групите правоотношения,
които съставляват цялостното явление на представителството. Напред е
изведена и дефиницията на представителната власт и анализът на същината
й.
В
анализа освен международните регламентации (PECL, PICC 2004 и CAISG) са
включени повечето от законодателствата на „старите” страни-членки на
ЕС. Отнасящите се до материята на представителството текстове на PECL,
PICC 2004, CAISG, германския BGB, френския CC, италианския Cc,
холандския BW и швейцарския OR са отпечатани в края на книгата.
Отпечатани са и текстовете за пълномощието на отменения ЗЗД (1892 г.),
както и Хагската Конвенция за приложимото към представителството право
от 1978 г.. И накрая, когато авторът е стигал до извода, че действащото
българско право разкрива празноти, противоречия или несъвършенства,
които или не могат да се преодолеят със съществуващите догматични
инструменти, или носят риска да доведат до нееднакво правоприлагане, са
направени предложения de lege ferenda.