Книгата на Милко Ангелов - Амбо „Ех, Диогене, Диогене“ е четиво, което поставя въпроси, предизвиква размисли и докосва душата и сетивата ни. Жанровата й неопределеност я прави автентична и я спасява от претенции за висока художественост и генерални внушения. Белетристичните фрагменти на Ангелов са писани на границата, където се срещат късият разказ, мемоарът и публицистиката. Те са рожба на действителни случки и събития, на личните спомени и преживявания на автора. И в това е тяхната ценност, защото волно или неволно Милко Ангелов ни показва калейдоскоп от живота на българина-емигрант, който е на сериозна житейска възраст, видял е добро и лошо от двете страни на границата, сравнява хора, места, начин на живот и взаимоотношения в двата края на Европа - изтокът и западът на континента ни. И в този смисъл книгата се превръща в ценен документ за народопсихологията на съвременния български гурбетчия. Ангелов може с трепетно вълнение да разговаря с поета Дамян Дамянов и в същото време да се възмущава от бездушието на своите командири, които не го пускат да види новородените си деца, да ни говори с не по-малък апломб за проблема с арабските бежанци, за човещината, която няма религия и народност... И въпреки всичко да си остава българин - в най-свидните си спомени, в балканското си чувство за хумор, в любовта си към труда, справедливостта и добротата.
Антонин Горчев - поет, председател на Дружеството на писателите в гр.Шумен
Начало