“Поетът е хтонично същество” е една
високо поетична, но екстремална именно
спрямо поетичното книга. Тя – както
беше писал някога Аполинер – се сражава
по границите на неизвестното – в усилието
да се проникне отвъд – до онези неведоми
гледки, достъпни единствено за “невидимото
око”. Не случайно тази част от книгата
има само заглавие – няма съдържание.
Тишината и празнотата – вечната цел на
духовно извисените поети от всички
времена, не могат да се изразят чрез
думи, те не се сътворяват чрез назоваване.
Те просто са.
Едвин Сугарев
Начало