Работата на паметта, преработването на колективния и индивидуалния спомен, конструирането на наследство и наследници се ускорява в моменти на промяна, на търсене на идентичност, на посока, на образи, чрез които ще припознаем себе си и ще се разграничим от другите. Практиките на наследяване, на приемане и отхвърляне на наследството, на валоризиране, на помнене, спомняне и забрава са колкото универсални, толкова и локални – чувствителни към глобалните измерения на света, но “вкоренени” в микрокосмоса на местната общност, на дома, на човека. Няма памет без общност, няма наследство без наследници, няма спомен без спомняне, няма разказ без слушатели. Предизвикателството пред изследователя етнолог, който се опитва да разбере една общност, е да открие, да проследи и да проучи как се случва спомнянето, осмислянето на настоящето и проектирането на бъдещето, особено в периоди на динамични промени, за да изведе механизмите на конструиране, заявяване, придаване на идентичност и осмисляне на нашето тук и сега. Тези практики на предаване и приемане на наследство, на спомняне и актуализиране на паметта са потърсени в село Аспарухово.
Начало