|
Описание
|
Историческа справка;
Етнографско проучване;
Говор и песни.
С приключване на Балканската война 1913 г. между съюзническите държави и Османската империя, границата й с България в Източна Тракия се определя от сключения Лондонски мирен договор 1913 г., която минава по линията Енос-Мидия. След обявяването на Междусъюзническата война от Сърбия и Гърция на България, Османската империя използва затрудненото военно положение на България, нарушава вероломно Лондонския мирен договор, предприема военни действия без ответни такива от страна на България и реокупира Източна Тракия. В същото време османските власти започват принудително масово изселване на българското население. Източна Тракия се обезбългарява.
Отстъпената без съпротива от България територия на Източна Тракия е 17 хил. кв.км. и представлява 15% от територията на днешна България.
Съдбата на прокудените българи бежанци, техните бит и култура са важна част от историята на България, която не трябва да се забравя. Настоящото издание е уникално проучване на село Еникьой, Узункюприйско, Одрински окръг, извършено в средата на миналия век. То включва историческа справка, етнографско проучване на бита и културата, народните обичаи, както и говора на еникьойци, който се определя като тракийски тип с някои речникови особености. В изданието са поместени голям брой автентични народни песни. Приложен е и богат речник на специфичните думи.
Книгата с богатият си фактически материал и специфични данни (част извлечени от турски документи) представлява ценно помагало за всички, които се интересуват и изучават историята на Източна Тракия и най-вече за многобройните наследници на прокудените българи бежанци - да не забравят родното място на своите деди...
|
Начало