Какво представлява
„Щастлива книга” и защо трябва да бъде
написана? Отговор, разбира се, няма, но
пътят към него е изследван чрез личния
опит и с примери от литературата. Спорейки
с Толстой, Дьоре твърди: „Видовете
нещастие общо взето са винаги от един
и същ порядък. Щастието е онова, което
създава многообразие, неназовимо е,
недостъпно. Нещастието лесно се прихваща,
описва, разбира, от него повече се
интересуват, тъй като посланието му е
всеобщо. Щастието, чийто пулсиращи
подводни течения, чието уравновесено
и глухо сърцебиене, непредвидими
изригвания или утаено горчиво спокойствие
човек неведнъж открива в необичайни
ситуации, щастието е все още почти
непознато, материя, чакаща своето
изследване...”
Дьоре използва словото
като заклинание. Сякаш не разказва
истории, а прави вълшебства. С тях иска
да омагьоса съдбата и да я обърне в
добрата посока. Желанията са простички,
но въпреки или именно заради това трудно
постижими.
Начало